Напоследък е модерно да се говори и пише за това – колко е важно и правилно да се мисли положително. Все по-често четем и чуваме за хора, които убедено го твърдят или дори дават съвети по темата, провеждат семинари, четат лекции. Ще се опитаме да надникнем иззад завесата и да разбулим повече от тайните, които стоят зад процесите, свързани с положителното мислене, както и резултатите, които то носи. Да погледнем отвъд мистицизма и общите приказки, опитвайки си да вникнем в практичната страна на процеса.
Реалността е преди всичко възприятие. Сетивата ни носят информацията, която мозъка обработва. Именно тук са приложими ефектите от нагласите на нашия светоглед. Изправени пред едни и същи житейски ситуации и поведенчески модели ние винаги можем да избираме как реагираме на предизвикателствата – от дребни спречквания до по-задълбочени и дълбоки проблеми. Избирайки да реагираме на тях с положителна нагласа, ние постепенно пренастройваме нашите собствени модели на поведение, не само към очакване на по-добър, оптимистичен изход и развитие на ситуациите, но и към проактивно участие по пътя към това.
За да разгърнем тайната и разсеем загадъчния мистицизъм нека надзърнем в лабораторията на човешкото тяло. Мисленето като процес отключва множество биохимични процеси, които посредством различните медиатори стимулират дейността на всяка клетка и орган. Ненапразно се казва, че мрачните мисли ни “тровят” – негативизма, депресията и отчаянието отключват именно такива самоинтоксикиращи биохимични процеси. И, точно наопаки, оптимистичната нагласа, ведростта и вярата в собствените сили носят здраве, сила и самоувереност. Положителните нагласи, ведрото настроение, вярата в собствените ни сили предизвикват множество
Негативното мислене е генерализиращо, обръщащо всяка една ситуация в неприятна нагласа. Умът ни в такива ситуации ни наказва, изпращайки биохимическите сигнали на стреса, които водят до поредица от дългосрочни неприятни последствия. Позитивното мислене, от своя страна е детайлно, обръща фокуса и фиксациято от проблема към решенията, при което ние имаме по-голяма гъвкавост при тяхното разрешаване. Обикновената ни склонност е да фиксираме съзнанието си върху обстоятелствата и действията на други хора, вместо да се запитаме “какво мога да сторя, за да го променя към по-добро?”. Именно в това е ключовата разлика. Изборът в началото на разклонениято на всяка малка ситуация, води до множество варианти в бъдеще.
Положителното мислене се крепи на отношението “мога да го направя”, срещу неговия антипод “няма начин как това да стане”. В момента, в който “обърнем полюса” на нагласите и очакванията си от “това е невъзможно” към “има поне едно решение, дори да не ми е известно” това се явава генератор на идеи, активира възможностите ни и наистина допринася за решаването на проблеми, задачи и предизвикателства. Противно на негативизма, който пресича възможността ни да погледнем на задачите пред които сме се изправили в зародиш, положителното отношение започва с предпоставката, че дори безизходна наглед ситуация има повече от един изход.
Оптимизмът е всъщност еволюционно преимущество, конкурентно предимство и водещо качество. Хората, които подхождат оптимистично във всяка ситуация, се справят по-лесно с пречките и изпитанията на живота; не униват и не падат духом. Тези, които вярват в себе си намират сили и в най-трудните ситуации, перипетиите не ги спъват.
Да не забравяме и здравето, защото е важно за цялостното ни щастие. Положителната нагласа не само стимулира съпротивителните сили, общия тонус и функции на организма, но и също така спомага да се справяме с възникнали здравословни неразположения. Същия фин механизъм, който дирижира обменните процеси, координира работата на имунната система и възстановителните сили, се включва след поредица от невротрансметерни сигнали, а те – познахте – се ръководят от ума. “Включвайки” умът на “положителен режим” вие включвате по-добри шансове за по-скорошно оздравяване. Процесите в тялото, цялата сложна човешка биохимия е крехък и динимичен баланс, но вие може да допринесете за по-добрата работа на всички тези системи, органии и тяхната хармонична дейност с мисленето си. Обратно, включите ли механизмите на стреса, отчаянието, чувството за безизходица и депресия, вие отключвате самоунищожителни поредици от сигнали и реакции, които няма да ви донесат нищо добро.
На финала, нека споменем нещо от особена важност. Когато поемем по пътя на промяната към по-добро, когато осъзнаем колко е важно да преосмислим нагласите и мирогледа си, да се отърсим от мрачногледието и негативизма, нека не забравяме че чудесата не ще се случат в един миг. Промяната в мисленето е дълъг и нелек процес, необходими са години да преосмислим и променим вкоренените ни привички, мисловни стереотипи и начини на реакция. Но всяко дори малко усилие ще бъде възнаградено и това ще ни стимулира да продължим по пътя на тази толкова ценна трансформация. Защото си заслужава – заслужава си да бъдем по-щастливи, по-здрави, по-жизнерадостни и водещи по-пълноценен и изпълнен с радост живот. Опитайте и вие!
